Съвременното образование постоянно търси начини за подобряване на качеството на обучението на учениците. За да се осигури на завършил студент конкурентоспособност на пазара на труда, е необходимо освен набор от професионални знания и умения да се формират и компетентности, които ще допринесат за неговата / нейната професионална самореализация в учебния процес.
Важни лични качества на всеки бъдещ специалист са комуникацията, креативността, високата култура на речта и мисленето, независимостта, професионалната ориентация.
Когато говорим за културата на мислене, специално внимание трябва да се обърне на критичното мислене, а именно формирането на способността да се мисли критично. Развитото критично мислене позволява на ученика, а в бъдеще и на специалист, да расте професионално, да се самоактуализира, да решава професионални проблеми и да намира нестандартни подходи за постигане на целите си.
Критичното мислене е умението да се анализира информация от логиката и личностно-психологически подход за прилагане на получените резултати към стандартни и нестандартни ситуации, въпроси, проблеми. Критичното мислене е способността да се задават нови въпроси, да се развиват различни аргументи и да се вземат независими, обмислени решения.
За съвременната система на висшето образование е от решаващо значение обучението на специалисти, способни на критично мислене.
Критичното мислене значително разширява образователните и бъдещите професионални възможности, тъй като традиционните знания, умения и способности се допълват със способността да анализират, разсъждават, решават проблемни ситуации, възникващи в професионалната дейност.
Обучение как да напиша есе за критично мислене се счита за основа за развиване на това умение. Изучаването на този тип писмена работа е подходящо за развиване на критично мислене, тъй като есето предполага разкриване на нечия гледна точка, критично разбиране на получената информация.
Като част от обучението студентите изучават литературни текстове на различни автори. Запознаването с всяко произведение завършва със задължителното писане на есе.
Есето включва търсене на нов облик, ново четене и разбиране на даден проблем. В този вид писмена работа студентът напълно демонстрира формираните умения за критично мислене, филологически знания и умения.
В днешно време съставът на есето не е ограничен от строги правила, но този текст трябва да бъде кратък и хармоничен. Що се отнася до структурата на есето, мислите на автора по проблема трябва да бъдат представени под формата на кратки тези и след това да бъдат подкрепени с аргументи. По този начин аргументите следват тезата.
Аргументите са факти, явления от социалния живот, събития, житейски ситуации и житейски опит, научни доказателства, препратки към мнението на учените и др. Препоръчително е да се дадат два аргумента в полза на всяка теза, тъй като един аргумент може да не е убедителен и три аргумента могат да претоварят текста, който, както беше отбелязано по-горе, е кратък и точен.
Така есето придобива кръгова структура. Когато се пише увод и заключение, вниманието се фокусира върху проблема: във въведението той е поставен; в заключение мнението на автора е обобщено. Критичното разбиране на новата информация е тясно свързано с развитието на информационната и комуникационна култура на ученика.
Затова преподаването на есе е изключително важно. Той формира способността на учениците ясно и компетентно да изразяват мисли, да систематизират и структурират информация, да подчертават причинно-следствените връзки, да подкрепят тези с подходящи аргументи, да дават своите примери, да правят логически заключения.
Всички горепосочени умения допринасят за развитието на критично мислене. Това качество позволява на студента да реализира напълно своя личен и професионален потенциал.